Постинг
20.11.2019 16:56 -
I can and I will
Толкова е лесно да си тръгнеш,когато си огорчен,или разочарован,или ти е писнало от всички пищящи неща;когато си уморен,изчерпан... Толкова е лесно да си тръгнеш от някой и някъде, когато не си щастлив там.
И е толкова трудно да си тръгнеш от някой и някъде, където си бил, и си неимоверно щастлив. Където си оставил частица от сърцето си,където има още какво да напълни сърцето ти и още какво ти да дадеш от себе си. Където душата и цялото ти същество са израснали и са те надградили... Зверски трудно е!
И си тръгваш не защото не си обичан, или защото не обичаш, а защото...така трябва. Защото, самият Живот и самото Време дават естествен ход на нещата да се променят и трябва да ги последваш.
Животът е движението по пътищата и магистралите на Времето. С ясна маркировка- за да стигнеш до точка В, трябва да си размърдаш задника от точка А и да не се вкопчаваш в нея. Защото, дори да го направиш,самият Живот ще те срита и ще те принуди. И по- добре сам да мръднеш, преценявайки крачката си, отколкото в съпротивата си да увиснеш някъде между двете точки. Защото някой друг трябва да стъпи на точка А, а теб точка В те очаква. С всички подготвени уроци, изпитания и ново щастие в нея. Както Далай Лама казва :
"Колкото и удобно да седиш,ако не промениш позата си,кракът ти ще се схване. Така е и в жвота.За да не се схванат тялото и душата ти- променяй се!"
Защото всяко Ново начало е нова глава в книгата на живота ти, която пишеш в съавторство с Бог и утехата е факта,че Бог е по- добрият писател и знае как да направи историята ти красива и да не позволи да я оплескаш. Или поне не фатално и непоправимо.
И...да,възможно е да поплачеш напоително в края на някоя глава,но когато сълзите свършат,ще можеш с чисто лице и спокойно сърце да пристъпиш към Новата.
Защото, когато обичта е останала, има я и е устойчива,раздяла няма Има само трансформация на отношенията и още приятели в трезора на сърцето ти, които не би срещнал,ако се беше заклещил в точка А. Които с цялата си обич разгръщат новата страница в книгата на живота ти, с вярата, че ти Си и ще Бъдеш.
И е толкова трудно да си тръгнеш от някой и някъде, където си бил, и си неимоверно щастлив. Където си оставил частица от сърцето си,където има още какво да напълни сърцето ти и още какво ти да дадеш от себе си. Където душата и цялото ти същество са израснали и са те надградили... Зверски трудно е!
И си тръгваш не защото не си обичан, или защото не обичаш, а защото...така трябва. Защото, самият Живот и самото Време дават естествен ход на нещата да се променят и трябва да ги последваш.
Животът е движението по пътищата и магистралите на Времето. С ясна маркировка- за да стигнеш до точка В, трябва да си размърдаш задника от точка А и да не се вкопчаваш в нея. Защото, дори да го направиш,самият Живот ще те срита и ще те принуди. И по- добре сам да мръднеш, преценявайки крачката си, отколкото в съпротивата си да увиснеш някъде между двете точки. Защото някой друг трябва да стъпи на точка А, а теб точка В те очаква. С всички подготвени уроци, изпитания и ново щастие в нея. Както Далай Лама казва :
"Колкото и удобно да седиш,ако не промениш позата си,кракът ти ще се схване. Така е и в жвота.За да не се схванат тялото и душата ти- променяй се!"
Защото всяко Ново начало е нова глава в книгата на живота ти, която пишеш в съавторство с Бог и утехата е факта,че Бог е по- добрият писател и знае как да направи историята ти красива и да не позволи да я оплескаш. Или поне не фатално и непоправимо.
И...да,възможно е да поплачеш напоително в края на някоя глава,но когато сълзите свършат,ще можеш с чисто лице и спокойно сърце да пристъпиш към Новата.
Защото, когато обичта е останала, има я и е устойчива,раздяла няма Има само трансформация на отношенията и още приятели в трезора на сърцето ти, които не би срещнал,ако се беше заклещил в точка А. Които с цялата си обич разгръщат новата страница в книгата на живота ти, с вярата, че ти Си и ще Бъдеш.
Няма коментари
